Брилянтен глас, безупречна певческа техника и харизма, на които не можеш да устоиш – предстои да се насладим за първи път и на българска сцена на Джойс ДиДонато. По специална покана на Соня Йончева и като кулминация на програмата тя ще закрие втория сезон на фестивала за камерна музика „Съкровени гласове“ на 31 май в зала „България“. Билети за събитието може да купите от тук.

“Бях много млада – споделя Соня, – още студентка, когато Джойс дойде да пее „Милосърдието на Тит“ на Моцарт в Женевската опера. Аз се криех зад кулисите с едни ноти, за да следя дали ще изпее добре всички колоратури и да мога после, когато се прибера вкъщи, да се опитам да ги изпълня като нея.“

Джойс ДиДонато е една от големите съвременни звезди на Метрополитън опера в Ню Йорк, носителка на 3 награди „Грами“. Работи с диригенти от ранга на Зубин Мета и Рикардо Мути. Кариерата ѝ обхваща четири десетилетия, много албуми, постановки и проекти на водещи оперни театри и музикални зали навсякъде по света. Сред най-запомнящите ѝ се превъплъщения са в „Сватбата на Фигаро“, „Дон Жуан“, „Севилският бръс-нар“. Критиката я провъзгласява за „олицетворение на музикалното съвършенство“. Джойс е и активист за човешките права (работи с бежанци, затворници и други уязвими групи) и за опазване на околната среда. Проектът ѝ „Едем“ (Райската градина) се появява на границата между края на пандемията от COVID 19 и началото на войната в Украйна. Джойс ДиДонато е силен застъпник за мира и обича да казва, че „обратно на войната е творението/творчеството“.

Специално го прави най-вече дебютът ми в България! Това е сравнително нова програма за мен, която не съм изпълнявала много пъти, така че усещането за откриване и споделяне с нова публика винаги носи свежест!

Как изграждате програма за публика, която още не познавате, но искате дълбоко да докоснете?

Ако аз самата се свържа дълбоко с дадена програма, вярвам, че публиката ще усети тази връзка и отдаденост към историите и ще се остави да бъде понесена от тях. Това е моята „работа“ – да въплътя емоция или история така цялостно, че хората да я почувстват истински и може би да открият нещо ново за себе си. Това е истинският подарък!

През 2022 г. се появи прекрасният ви албум „Eden“ (Райската градина), чийто фокус са красотата на природата и поведението на хората на Земята, търсенето на вътрешна и външна хармония с помощта на музиката. Как би изглеждал раят според вас, ако съществуваше?

О, аз вярвам, че той съществува. И колкото повече го търся, толкова по-често го виждам. Любовта между майка и новородено, цвете, което пробива през пукнатина в безжизнен цимент, първият зов на птица сутрин – раят е навсякъде, ако решим да го търсим. Аз го доближавам, когато осиновената ми котка се качи върху мен, след като се върна от дълго пътуване – усещането за пълно доверие ми спира дъха.

Да получиш награда „Грами“, която признава артистизъм и съвършенство, или да общуваш с публиката  е по-силно и красиво преживяване?

Разбира се, хубаво е да се празнува, но това е доста по-надолу в списъка ми. Много по-щастлива се чувствам по време на самия запис – когато отсъства всякаква мисъл за това как ще бъде приет или оценен!

Как се чувствате, когато пеете в затвори? Можете ли да споделите история за момент, в който усетихте, че променяте публиката си там?

След първото ми посещение в „Синг Синг“ – затвор с максимална сигурност в Ню Йорк – един от участниците в програмата ми каза, че не е знаел за съществуването на опера допреди да дойда, но след това се е почувствал вдъхновен да напише своя. И наистина – година по-късно ми представи дует, който изпълнихме заедно вътре в затвора. Това се случи вечерта преди моята изява на живо в HD излъчването на „Норма“ от Метрополитън опера. В неговия дует героят му молеше моя за прошка – той буквално падна на колене (пред 200 затворници) и почти заплака от отчаяние. Дванайсет часа по-късно, на сцената на Мет, като Адалджиза, аз направих същия жест, молейки Норма за прошка. Разбира се, той не знаеше нищо за нашата сценография или за историята на „Норма“, но аз бях поразена от това как една универсална човешка емоция, вдъхновила Белини преди два века, е вдъхновила и Джоузеф зад решетките. Това е изключителната сила на музиката в живота ни.

Какво ви вдъхновява в благотворителността?

Изключителната човечност, която излъчват хора, преживели предизвикателства отвъд въображението на повечето от нас. Дълбоко се смирявам от способността на тези, доведени до границите на оцеляването, да запазят благодарност и любов.

Смятате ли, че имате мисия да направите света по-добро място?

Надявам се поне да не го правя по-лош! Може би истинското ми желание е просто да напомня на хората колко невероятен вече е светът.

Живото изпълнение е толкова интимен обмен. Имало ли е моменти на това турне, когато се е случило нещо неочаквано – на сцената или във вашето сърце?

Винаги ме изненадват сълзите, когато дойдат. Тази програма е изключително емоционална и понякога парчета, които съм пяла многократно, ме хващат неподготвена. Наскоро изпълних концерта в Атина и приликите между историята на Камий Клодел и тази на Мария Калас ме разтърсиха – почувствах, че е особено вълнуващо да представя това произведение пред нейната любима публика. Това е красотата на изкуството – винаги ни свързва отвъд времето и пространството, право в сърцето.

Вие сте бижуто в програмата на фестивала „Съкровени гласове“ на Соня Йончева – защо казахте „Да“ на нейната покана?

Основно защото тя ме покани! Аз наистина обичам и се възхищавам на отдадеността ѝ към рецитала и към усилията ѝ да представя разнообразни артисти и програми в своята родина. За мен е чест да бъда поканена и съм възхитена, че ще дебютирам в обичаната ѝ София!

Соня Йончева казва, че е много вдъхновена от вашия талант. Спомняте ли си първия път, когато видяхте Соня на сцена?

Пяхме заедно на 50-годишния галаконцерт на Мет и това беше първият ми контакт с нея – и, разбира се, веднага изпитах голямо възхищение!

Вярвате ли, че пеенето – особено оперното – все още има силата да променя сърца, да докосва нещо съществено в нас?

Знам го. Виждала съм го от първа ръка и в напълно неочаквани обстоятелства – това е движещата сила, която продължава да ме вдъхновява и да ми дава огромна надежда!

Какво означава за вас красотата – в музиката и в живота?

Не съм сигурна, че мога да го изразя с думи. Може би има нещо общо с чистотата на гласа, духа, намерението… Но знаем кога я виждаме. И се колебая да я дефинирам твърде конкретно – предпочитам да ме изненадва и да ме смирява в реално време.

“Никога не се обръщам към миналото. Огромни са адмирациите ми към Соня Йончева”, споделя американското мецосопрано, която ще бъде кулминацията на втори сезон от цикъла „Съкровени Гласове”, създаден от българската оперна прима

“Никога не се обръщам към миналото. Гледам напред. Стремя се да работя усилено и да изразявам на сцената всичко, което желая. Споделяла съм го и със Соня, която също като мен е толкова отдадена на работата си и притежава амбицията да бъде фантастична под светлините на прожекторите, като предоставя огромна наслада на публиката. Точно това искам и аз.  Когато публиката влезе в залата, независимо дали за оперен спектакъл или рецитал, искам да получат огромно емоционално изживяване, изпълнено с радост, сълзи, усещания т.е нещо, което не можете да откриете, докато се излежавате на дивана у дома и слушате музика в слушалките ви. Така ще разширите житейския си опит и чувството за общност и това ще ви зареди по правилния начин. Артистите обменяме енергия с публиката и аз лично се зареждам много от този вид общуване, което допринася както за качеството на слушане, така и за отговорността, която поемаме като артисти. Гордея се със записите си, но те не могат да се сравнят с преживяването от концертите на живо”. Това разкри пред Classic FM американското мецосопрано Джойс ДиДонато.

“Страхът предизвиква и води до най-големите проблеми и разделението в обществото, в което живеем. Боим се от другите; опасяваме се, че нямаме достатъчно; страхуваме се, че ние самите не сме си достатъчни. Мисля, че за да вървим напред, е необходимо сътрудничество т.е да протегнем ръка и да си помагаме помежду си. Смятам, че това е невероятното ефикасно лекарство, което ще излекува този болен свят. Не съм толкова наивна да мисля, че музиката ще спаси света, но бих желала да е така. Вярвам, че музиката ни вдъхновява за нещо по-голямо, по-велико. На първо място, ако тя е добре композирана, то ни очаква върховна красота. Когато вие откривате красотата или нещо, което е неопетнено, тази чистота се предава на всеки човек и може да ни накара да бъдем по-добра версия на себе си. Тогава ще се сбогуваме със страховете си и ще повярваме още по-силно във връзката помежду ни. Именно това се получава в концертната зала – сядаме едни до други и получаваме емоции като любов, отчаяние, разочарование, триумф или загуба. Изживяваме ги заедно и не сме сами. Мисля, че тогава публиката намира сили да се прибере у дома и да отблъсне трудностите, които я заобикалят в света”, коментира оперната мегазвезда.

Артист, активист, пионер, визионер, педагог – Джойс ДиДонато е определяна от влиятелното списание “Тhe New Yorker” като “артистът с най-големия потенциал на своето поколение”. Трикратната носителка на наградата “Грами” ще изнесе първия си рецитал у нас на 31 май в зала “България”. Програмата, която носи името “Кралицата”, съдържа интимни песни от Алма Малер, Клод Дебюси и Йозеф Хайдн – рядко изпълняван и изключително вълнуващ афиш. Акомпаниментът е поверен на виртуозния пианист и също носител на “Грами” – Крейг Тери. Билетите са налични тук: https://cutt.ly/4w4TXg7x

Концертът на двамата световни изпълнители напълно се вписва в концепцията на фестивала “Съкровени гласове” – да показва мегазвездите на операта в една съвсем различна светлина: много по-нежна, близка до публиката, лишена от декори, костюми и спецефекти, а открояваща само едно – безмерната красота на човешкия глас.

“Бях много млада, още студентка, когато Джойс дойде да пее “Милосърдието на Тит” на Моцарт в Женевската опера. Аз се криех отзад, зад кулисите, с едни ноти, за да следя всички колоратури, дали ще ги изпее добре, за да мога после, когато се прибера вкъщи, да се опитам да ги изпълня като нея”, разказва Соня Йончева за един от кумирите си в оперното изкуство.

Безупречната ѝ певческа техника и професионална етика създават на Джойс ДиДонато имидж на брилянтен артист, уважаван продуцент и абсолютен застъпник за изкуството в различните му форми. Критиката я провъзгласява за “олицетворение на музикалното съвършенство”. Тя е и активист за човешките права (работи с бежанци, затворници и други уязвими групи), както и за опазване на околната среда. Проектът ѝ “Едем” (или Райската градина) се появи точно на кръстопътя между излизането на човечеството от Ковид пандемията и навлизане в невиждан от почти столетие въоръжен конфликт в Европа (войната в Украйна). Джойс ДиДонато е силен застъпник за мира и обича да казва, че “обратно на войната е творението/творчеството”.

Наскоро започна дългоочакваното европейско турне на Джойс ДиДонато. Само през месец март тя направи няколко световни премиери: на композицията за мецосопрано, смесен хор и камерен ансамбъл “Out in the air” на Джонатан Дав, а само седмица по-късно и на песенния цикъл на Рейчъл Портман (първата жена композитор, носител на “Оскар”): “Another Eve”, своеобразно продължение на емблематичния албум на Джойс “Едем” (Райската градина). Темите във фокуса на всички тези творби са красотата на природата и поведението на хората на Земята, търсенето на вътрешната и външна хармония с помощта на музиката.

Кариерата на Джойс ДиДонато се разпростира в четири десетилетия, в които тя записва редица албуми и участва в постановки и проекти на водещи оперни театри и музикални зали навсякъде по света. Сред едни от най-запомнящите се нейни превъплъщения се открояват тези в “Сватбата на Фигаро”, “Дон Жуан”, “Мария Стюарт”, “Ромео и Жулиета”, “Агрипина”, “Севилският бръснар”, “Идоменей”, “Норма”, “Семирамида”, “Теодора”, “Часовете” и много други. През годините често работи с диригенти от ранга на Зубин Мета и Рикардо Мути и е една от големите съвременни звезди на Метрополитън опера в Ню Йорк.

Родената в Канзас певица е сред най-търсените за участия имена в оперния свят – тя е еднакво въздействаща, когато е в сценична продуцкция, когато изнася рецитал или когато преподава на млади певци. Преди няколко седмици Джойс ДиДонато пя на живо по време на цермонията за връчването на наградите “Грами”, като изпълнението ѝ бе в подкрепа на артистите, загубили домовете си и всички хора, пострадали при опустошителните пожари в Лос Анджелис. От Северна Америка до Южна Азия – Джойс ДиДонато е възприемана като феномен от всички оперни професионалисти и почитатели по цялото земно кълбо.

Очакваме първото гостуване у нас на голямата американска оперна звезда Джойс ДиДонато.

На 31-и май ще бъде рециталът й “Кралицата” в партньорство с пианиста Крейг Тери в зала “България”. С него ще завърши вторият сезон на поредицата “Съкровени гласове“, в която българската оперна дива Соня Йончева представя свои звездни колеги на българска сцена. Световната музикална критика нарича Джойс ДиДонато “олицетворение на музикалното съвършенство”. Освен брилянтен музикант и артист, тя е и страстен защитник на човешките права. В навечерието на Великден голямата оперна звезда даде първото си интервю за българска медия за БНР.

Очакваме с нетърпение първия Ви концерт в България! Каква програма избрахте за тази първа среща с българската публика?

“Много се вълнувам, че ще дойда за първи път в България, наистина! Знам, че това ще бъде една много специална вечер! Програмата е посветена на невероятния живот и творческата сила на жените. Най-напред ще изпълним “Песни от Билитис“ от Клод Дебюси, след това Пет песни от Алма Малер. Това е едно доста емоционално и красиво състезание! Завършваме първата част с кантатата “Ариадна на Наксос“ от Йозеф Хайдн, която е като една цяла опера – 15 минути, в които се преминава от блаженство и любов до лудост и отмъщение. Това е една от любимите ми творби! Във втората част ще изпълним много красивия и дълбоко емоционален цикъл “Камий Клодел: В огъня“, създаден от моя добър приятел Джейк Хеги, който разказва историята на ученичката и любима на скулптора Огюст Роден. Това също е една от любимите ми творби! Толкова е вълнуваща, защото показва гения на един творец, който е почти изцяло забравен от света! “Камий Клодел: В огъня“ е прекрасен цикъл от 7 песни, който рисува нейната дълбока любов и отчаянието й, нейния гений и човечността й. Наскоро го изпълнявахме на латвийска сцена, в Рига, и толкова много хора бяха дълбоко трогнати! Очаквам с нетърпение да го представим и на българската публика!”

Вие сте човек на изкуството, много чувствителен към процесите в обществото. Вие сте артист, който се посвещава на социални каузи и ги вплита в своите музикални проекти. Например изпълнението Ви на церемонията по връчването на наградите “Грами” тази година беше в подкрепа на артистите, загубили домовете си, и на всички хора, пострадали при опустошителните пожари в Лос Анджелис. Защо е важно за Вас изкуството да носи послание?

“Мисля, че изкуството носи послание по своята същност! Не непременно политическо! Ако се вгледаме в сложната картина на света през 2025 г., ще видим хаос, голямо объркване, много разделение и страдание. Също така ще видим голяма красота и много радост. Има всичко. Много е силен моментът, в който всички ние живеем днес на тази Земя, и аз мисля, че страхът стои в основата на хаоса. Дори изпяването на една любовна песен, на красива мелодия от Моцарт, от Дебюси или пресъздаването на огромната промяна в кантатата “Ариадна на Наксос“ от Хайдн – от блаженство и любов до пълна разруха и отчаяние, ако е направено по правдив начин, успява да създаде дълбока връзка със слушателите. Показва им, че те не са сами в своя житейски път. Някой е почувствал и разбира страданието, с което те се сблъскват, някой е обичал по начина, по който те обичат или мечтаят да бъдат обичани, някой се е страхувал също като тях. И дори това да не може да поправи непременно ситуацията, в която се намират, може би осъзнаването, че има изход, че има различни възможности би ги окуражило да бъдат по-малко тревожни, да изпитват по-малко отчаяние и страх и да направят по-добър житейски избор. Също така смятам, че театърът дава много силно усещане за общност. Например, аз не познавам никого от публиката, която ще дойде на моя концерт в София. Хората, които влизат в театъра или в концертната зала, също може да не се познават един друг. Всъщност ние се срещаме там като непознати, които са съгласни да поемат заедно на едно театрално-музикално пътешествие, на пътешествие, свързано с красотата, хармонията и всички емоции, пресъздадени чрез музиката. Има голяма сила в това преживяване като част от една общност! В този момент човек може да не се страхува, може да се почувства свързан с другите, да бъде истински и да получава нещо красиво!”

В албума “In War & Peace: Harmony through Music”, създаден след терористичните атаки в Париж през ноември 2015 г., вие цитирате Виктор Франкъл- “Между стимула и отговора има пространство. В това пространство е нашата сила да избираме нашия отговор. В нашия отговор се крие нашият растеж и нашата свобода.” Кои са любимите ви философи, мислители, писатели?

“Със сигурност Виктор Франкъл е един от тях! Също така, в момента съм изцяло потопена в света на американската поетеса Емили Дикинсън. Изпълнявала съм и преди песни по нейни стихове, композирани от Арън Копланд и от Джейк Хеги, но сега работя върху нов проект. Той включва цикъл от 24 песни, всички по стихове на Емили Дикинсън и те са изумителни! Светът, който е пресъздала със своя оригинален поетичен език, противопоставя смъртта и безсмъртието, природата и Космоса. Емили Дикинсън пише почти 2 000 стихотворения, от които само 10 са публикувани приживе. Тя е една жена, която е изучавала света чрез своето въображение, в стаята си, пишейки стихове заради самото творчество. В днешния свят на PR и реклама, в който през цялото време трябва да създаваш ново “съдържание“ и да “присъстваш“ в социалните медии, можем ли да си представим една жена, която е общувала само с приятелите си и с природата или с Бог?! Намирам го за много силно и затова съм така потопена в нейния свят!”

В навечерието сме на най-големия Християнски празник Възкресение Христово. Това е време, в което се вглеждаме в себе си и се питаме как живеем на тази Земя, която Бог ни е дал, за да се грижим за нея. Какво ви тревожи най-много днес и какво ви дава надежда?

“Това е много добър въпрос! В непосредствен план много силно ме тревожи нарастването на авторитарните промени по света, нагласата “Имам нужда от милиарди, милиарди, милиарди долари“, акцентът, който се поставя върху икономическата власт. Става въпрос за неравенството, за подценяването на човешкото същество, за разбирането, че едни имат по-висока стойност, а други по-ниска. От друга страна, аз вярвам, че всичко е част от един по-голям план, че има нужда да преминем през това, което се случва, и то дава възможност на хората да изберат дали да застанат на страната на светлината срещу мрака. Вярвам в по-голямата картина, може би не в краткосрочен план, и това ми дава надежда! Музиката ми дава надежда, както и работата с млади хора. Изпълнението пред нова публика и нейното възприятие – това, че музиката вдъхновява хората, свързва ги, кара ги да се чувстват по-добре, също ми дава надежда. И още: сега е пролет. В момента гледам към нацъфтелите дървета, към пъпките, които се разтварят. Природата се възражда и това ми дава голяма надежда! Тези дървета, чиито корони се разгръщат от новия живот в различни цветове, не знаят нито за депортацията, нито за вирусите, нито за икономическото неравенство. Те се свързват със земята и със слънцето, заемат своето място и вършат своята работа в природата. Настройването към природата, от която и ние сме част, но някак сме се отдалечили, ми дава много надежда и ме учи на смирение.”

Как празнувате обикновено Великден?

“Обикновено се опитвам да не работя на празника, защото имам две чудесни доведени деца и те са във ваканция през това време. Старая се да си бъда вкъщи. Украсявам с пресни букети цветя, откъснати от градината ми. Потапям се в новия живот около себе си, в прераждането на природата през пролетта.”

The Standard

“…DiDonato’s voice can still conjure so many colours and shades as she
achieves in songs like Irrlicht (Will o’ the Wisp) and Rast (Rest) or such
emotional vulnerability as in Der Greise Kopf (The Hoary Head). Her shock at
the poet’s self-dramatisation in a song like Der Wegweiser (The Signpost) felt
truly raw.”

The Guardian

“Her lyric mezzo-soprano, now in its prime, offers an opulent palette of sounds: a lambent, gleaming top, ominously dark lower notes, everywhere beauty of tone, amplified by Wigmore Hall’s fine ambience. The contrasting verses of “Frühlingstraum” went from radiant hope to trenchant, dark, chest notes, as reality bites. The cries of weeping at the end of “Letzte Hoffnung” reached up into higher strata of luminosity.”

Financial Times

„Sie könnte auch seitenweise Quartalsabrechnungen vorsingen, es würde jeden glücklich machen, der zuhört“, fuhr der Tagesspiegel 2023 fort: Sie „verfügt über alle Nuancen der Farben und Affekte; hat ein einmalig schönes Timbre, eine leicht erreichte Höhe. Rein gesangstechnisch ist sie unschlagbar. Ihr cremeweiches Legato, ihre zärtlich platzierten Portamenti und das verlöschende dreifache Piano […] Das sind Finessen, die hochfliegen bis in den zweiten Rang.“ Bei ihrem Liederabend zu den Festtagen 2025 steht Franz Schuberts ebenso faszinierender wie beklemmender Liederzyklus Winterreise auf dem Programm. 1827 komponiert, schuf Schubert damit auf Gedichte des Schriftstellers Wilhelm Müller eines seiner bewegendsten Werke, das aus dem Repertoire klassischer Liedinterpreten nicht mehr wegzudenken ist. Eine Reise zwischen Leben und Tod, ein Wandern ohne Rast und ohne Ziel – davon erzählen die 24 Lieder des Zyklus‘ vor dem Spiegel einer eisigen, erstarrten Natur. Hoffnung und Resignation, Erinnerungen an glücklichere Tage mit der Geliebten und schmerzliche Einsamkeit sind die Pole, zwischen denen sich die düsteren Gesänge bewegen. In ihrer szenischen Interpretation des Liederzyklus‘ nimmt Joyce DiDonato nun einen spannenden Perspektivwechsel vor: Denn nicht dem verzweifelten Wanderer leiht sie ihre Stimme, sondern seiner zurückbleibenden Geliebten: „Ich stand gerade erstmals als Charlotte in Massenets Werther auf der Bühne, als Yannick Nézet-Séguin mir vorschlug, mich mit der Winterreise, diesem großartigen Liederzyklus, zu beschäftigen. Vielleicht war es ein besonders glücklicher Zufall, dass ich das eindringliche Bild von Charlotte, die wie besessen immer wieder Werthers Briefe liest, nicht ganz loswurde, als ich auf einen der ersten Sätze im ersten Lied von Schuberts meisterhafter Winterreise stieß: ,Das Mädchen sprach von Liebe.‘

Die Frage ließ mich einfach nicht mehr los: Wer war dieses Mädchen, das zwar kaum erwähnt wird, das aber scheinbar der Auslöser für den Beginn dieser so zeitlosen Reise ist, und was geschah mit ihr? Auf welche Reise hat sie sich begeben, nachdem der Mann, den sie liebte, sie mitten in der Nacht verlassen hatte?“ So deutet Joyce DiDonato, begleitet von Maxim Emelyanychev am Klavier, Schuberts Lieder als Tagebuch des Wanderers, das er seiner Geliebten als Abschiedsgruß schickt. Immer tiefer taucht die junge Frau in die Gedanken und Gefühle des Wanderers ein: „Ich konnte mir leicht eine Welt vorstellen, in der er ihr sein Tagebuch mit der Post schickt, und beim Lesen seiner Einträge nimmt ihre Reise ihren eigenen Lauf. Eine Reise, die sie mit ihrer eigenen Wut, vielleicht auch mit ihrem Verlust und ja, auch mit ihrer Liebe konfrontiert, wobei jedes dieser Gefühle direkt mit seinen Worten verbunden ist. Als ich zum ersten Mal die Idee hatte, diesen Zyklus als ,das Mädchen, das von Liebe sprach‘ zu singen, war es mir wichtig, den Zyklus systematisch Stück für Stück durchzugehen, um absolut sicher zu gehen, dass ich diesem Meisterwerk nichts Unpassendes aufzwingen würde. Was ich aber stattdessen entdeckte, war ein faszinierender neuer Blickwinkel auf diese Reise: Die Nachspiele dieser vertrauten Stücke bekommen plötzlich eine ganz andere Bedeutung, wenn man weiß, dass ,sie‘ ,seine‘ Gefühle und Gedanken verarbeitet; Wiederholungen von Phrasen verändern sich radikal, wenn,sie‘ ,seine‘ Worte für sich selbst ausspricht. Mit diesem neuen Blickwinkel auf die Lieder, die wir kennen und lieben, spüre ich, wie ihre Präsenz die Reise von all jenen Menschen zum Leben erweckt, die zurückgelassen werden, die ungeliebt sind und die Scherben aufsammeln müssen.“

Das Magazin Staatsoper Unter den Linden

Het Parool

[…]

There were ample moments of unbridled vocal firepower from DiDonato. She tore off a multi-octave “Gloria!” during a medley of hymns that was breathtaking, but she also found considerable potency in restraint, as her nuanced, emotional renditions of “Chestnuts Roasting on an Open Fire/Christmas Waltz” medley, accompanied by Faison on acoustic guitar, illustrated.”

Dallas Observer

“Mezzo-soprano Joyce DiDonato and the African-American vocal quartet Kings Return have each performed for the La Jolla Music Society in recent seasons, but not on the same program. For Saturday’s nonpareil Christmas concert at The Conrad, these two musical forces of nature combined for an exhilarating evening of musical virtuosity and spiritual elation.”

San Diego Story

Puts The Hours

Sols; Metropolitan Opera Chorus and Orchestra / Yannick Nézet-Séguin

Erato 

Kevin Puts’s The Hours doesn’t demand to be seen and studied. It just needs to be heard. Three plot lines revolve around the novel Mrs Dalloway, all flowing with emotionally intuitive music full of hovering, unseen choral voices. Renée Fleming, Joyce DiDonato and Kelli O’Hara inhabit separate plots but unite in a glorious trio. David Patrick Stearns

Read the Gramophone review

This holiday season, the Harris Theater for Music and Dance is offering something new for people looking past “The Nutcracker” and “The Messiah.”

Well, really a new take on the familiar. Famed mezzo-soprano Joyce DiDonato will join the multi-style vocal quartet Kings Return and Chicago pianist Craig Terry for a Dec. 13 yuletide program titled “Kings ReJoyce!”

In addition to a Motown medley, two versions of “Ave Maria” and a vocalized “Nutcracker Suite,” the program will consist of mostly well-known carols and songs like “Go Tell It on the Mountain,” “O Holy Night,” “Sleigh Ride” and “I’ll Be Home for Christmas.”

“I think all six of us,” DiDonato said, “who will share the Harris stage together are hoping the audience will feel a deep sense of peace and joy — a lasting one they can bring home and nurture.”

Setting these offerings apart will be the stylistic fusions and unusual arrangements, which will alternately feature just Kings Return, DiDonato and Terry or in some cases all six performers at once. (A particular highlight will DiDonato’s a cappella take on “Sweet Little Jesus Boy.”)

“It’s finding ways for everyone to show what their superpowers are,” said Terry, who helped assemble the line-up. “So for Joyce, it’s her incredible coloratura [vocal acrobatics]. And for Kings Return it’s to sing in the styles for which they are known and putting it together in a way that makes sense for everyone. It has been really fun.”

DiDonato is one of the most celebrated singers of her generation, winning three Grammy Awards for best classical vocal solo and regularly performing in the great opera houses and concert halls of the world.

Classical singers tend to stick to more traditional programs, collaborating with a pianist or an orchestra. While DiDonato excels in such formats, she also likes to break out and present more unconventional, often cross-genre offerings.

“Her ability to take on any project and make it uniquely hers and successful musically for her is really superlative,” Terry said. “She has an ability to embrace everything, put herself at the center of it and communicate it so that the audience feels her authenticity.” In the first of her three previous appearances at the Harris in 2016, for example, she appeared in “In War & Peace: Harmony Through Music,” a thematic, highly theatrical program of baroque arias with the chamber ensemble, Il Pomo d’Oro.

DiDonato happened to discover Kings Return performing what she called an “astonishing arrangement” of “Ave Maria” in a video on YouTube. The Dallas-based all-male group, which solidified its current lineup in 2020, brings together elements of R&B, jazz and pop on a classical foundation. She left a comment praising the foursome. They quickly responded enthusiastically, and she wrote back, “We should do something together!”

That something wound up being this holiday tour — her first ever.

“My first love in music was choral music,” DiDonato said, “and it’s absolutely where I have always felt at home, so the chance to return to singing in a group, especially this group, feels like a genuine return to my roots.”

Providing support on the piano for some of the selections will be Terry, a longtime Chicago presence. He has served since 2013 as music director of the Ryan Opera Center, Lyric Opera of Chicago’s pre-professional training program, and is artistic director of Beyond the Aria, a recital series presented by the Harris Theater.

DiDonato and he won a 2020 Grammy Award together for the album “Songplay” and have toured together internationally.

“So, when I thought of who would be a great partner for this program, Craig was the immediate and obvious choice,” DiDonato said.

The Harris concert is part of a seven-city tour that other than San Diego on Dec. 7 notably avoids the two coasts. It sticks mostly to small and mid-size cities in the Midwest and Southwest like Akron, Ohio; Stillwater, Oklahoma, and Kansas City, Missouri, where DiDonato grew up in a nearby suburb.

“It was a conscious decision,” she said, “to focus on some of these smaller cities and in particular across the Midwest since this is the home for Craig, myself and the men of Kings Return. I think we all feel this will be a gift to those fans, friends and family who have supported and lifted us all up over the years.”

[The great triumph was mezzo-soprano Joyce DiDonato’s Irene, who shone brightly in the opening of Act III with Lord, to thee.]

El País

“De los solistas, Joyce DiDonato (Irene), esa mujer que llena la escena con su sola presencia, fue la más destacada. Cuenta, como he señalado, con una música excepcional y la cantó con una fuerza, una elegancia y una convicción extraordinarias. “Bane of Virtue“, “As with rosy steps the morn”, “Defend her, Heav’n”… Otros tantos momentos inolvidables, pero quizá fue la última la más exquisita.”

[Of the soloists, Joyce DiDonato (Irene), a woman who fills the stage with her presence alone, was the most outstanding. She has, as I have noted, exceptional music and sang it with extraordinary strength, elegance and conviction. “Bane of Virtue”, “As with rosy steps the morn”, “Defend her, Heav’n”… So many other unforgettable moments, but perhaps it was the last one that was the most exquisite.]

Scherzo

“Y el magma sonoro mece y estimula la inspiración de los cantantes, particularmente Joyce DiDonato, cuya musicalidad, afinidad estilística y belleza tímbrica incorporan al personaje de Irene los pasajes más deslumbrantes del espectáculo madrileño.”

[And the magma of sound rocks and stimulates the inspiration of the singers, particularly Joyce DiDonato, whose musicality, stylistic affinity and timbral beauty incorporate the character of Irene into the most dazzling passages of the Madrid show.]

El Confidencial

“En un reparto muy equilibrado, es de justicia destacar la Irene de Joyce DiDonato, por su expansiva delicadeza en el fraseo y catarsis vocal. Tanto en la icónica As with rosy steps the morn, como en Defend her, estuvo magnífica. Técnica y expresión en su medida exacta.”

[In a very balanced cast, Joyce DiDonato’s Irene is justly noteworthy for her expansive delicacy of phrasing and vocal catharsis. In both the iconic As with rosy steps the morn and Defend her, she was magnificent. Technique and expression in exact measure.]

La Vanguardia

“DiDonato es el gran reclamo… Impecable su Irene y la más ovacionada.”

[DiDonato is the greatest draw… Her Irene was impeccable and the most acclaimed.]

Beckmesser